Как ще живеем с тях, ако отсега ги мразим
Някой е отворил крана на обществения страх и оттам се излива в огромни количества образът на новия “враг” – бежанците от Сирия. Публичното говорене за тях ескалира с непремерени думи, които в крайна сметка правят само едно – все по-трайно се наслагват един върху друг образи един от друг по-плашещи.
Преди ден правителството се събра извънредно заради бежанската вълна към България и предложи бързи законови промени, които да регламентират настаняването на бежанците в центрове от затворен тип. Имало европейски документи, които разрешавали такива спецлагери, ама за по-сигурно да го запишем и в националното законодателство.
По този повод медийните заглавия звучат така: правителството започва да строи затвори за бежанци, затварят в спецлагери лоши и бедни имигранти, “рисковите” бежанци – в затворени лагери, фейсконтрол ги пресява, държат съмнителните под ключ.
Какво разбира редовият гражданин от това? Първо, че тези хора отиват в затвори. А е ясно пред скоба, че затворите са място за “лошите” – онези, които са направили престъпление и са осъдени. Фактът, че това е само временна мярка, не смекчава особено черно-бялата картина.
Второ – щом сред тези бежанци има “рискови”, щом никой не ги иска, значи от тях няма да имаме никакви ползи, а само беди. “Трябва да сме наясно с едно – нито една държава не е спечелила от бежанците”, каза ни вчера и вътрешният министър. Да, така е. Но ако се върнем назад във времето, какви ползи е имала България, когато е приела арменците, бягащи от кланетата в Турция например? Може и да не е разбогатяла от тях, но налице е главното – постъпила е хуманно, цивилизовано, човешки. Толкова е просто.
Ако нашите дядовци и баби бяха подгонили арменците към трети страни, както днес е модерно да се говори, позорът още щеше да стои неизтрит по челата ни.
Трето – богатите сирийци щели да си търсят пътя към Европа, а бедните оставали за нас завинаги. Да, вероятно е така. Но кой е казал, че само богатите са “качествен материал”, защо веднага сочим тези хора с пръст и предварително ги обвиняваме, че ще “натоварят социалната ни система”, ще вземат онези работни места, които хиляди българи чакат, че толкова много пенсионери бедстват и гладуват, а “ние храним бежанците”.
Нека все пак се върнем към нормалното. Помислете само какво би станало, ако оставим тези хора да умират от глад, тук, на българска територия. Ако всеки ден ги замеряме с грозни и обидни думи. Както предупреди и вътрешният министър, България може да е “приемна страна” за бежанци от Сирия дори и в следващите 4-5 години. Никой не смее да прави прогнози, но тогава може да се окажем с толкова “наши” сирийци, че те да напълнят един град като Пловдив или Бургас, да речем. И все така ли ще ги размахваме като плашила?
Светът, казва Умберто Еко, се нуждае от врагове. “И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно “различните”, пише той.
Тази “игра” – с производството на врагове, може да стане опасна, предупреждава Еко. Кой да го чуе! Опасностите обаче остават. Защото сирийците, които са тук и ще продължат да пристигат с хиляди, може и да мечтаят да стигнат до Западна Европа, но наистина много от тях ще останат. В българските градове, вероятно и в обезлюдените ни села. Ние ще трябва да се научим да живеем с тях. Заедно.
Тръгнем ли по спиралата да произвеждаме от тях измислени врагове, животът тук в България със сигурност ще се превърне в ад. И за бедните, и за богатите. И за политиците, и за електората. Защото само който не е влизал в часовете по история, не знае, че враговете никога не живеят в мир, а воюват. В повечето случаи – докато единият падне, а победителят обере лаврите, богатствата, земята.
Затова политиците и държавниците, които лекомислено са пуснали печатницата за производство на новите врагове, трябва да знаят, че така подготвят политиката на изгорената земя. Те или не съобразяват, или не искат и да знаят, че на българите им предстои да живеят с тези бежанци.
От гледна точка на спокойствието и сигурността на страната е далеч по-далновидно да се научим максимално бързо да ги приемем като нормални наши съвременници, изпаднали в беда, вместо да търсим преднамерено кой от тях е терорист, кой обикновен бандит и кой е “редовен”.
Да, никой днес не може да ни съобщи със сигурност има ли между тях терористи. Но камикадзето, което взриви автобуса на летището в Сарафово преди година и половина, не е дошъл у нас, за да иска статут на бежанец, нали?
“Всъщност кой има нужда от враг? Мисля, че човекът по принцип. Има една теория, че човекът е опитомен от глутницата, а не обратно. Човек сам по себе си е глутница. Ние се събираме, за да сме срещу някого, да си набележим враг.” Това пише в есето си “Да сътворим врага” Умберто Еко.
Глутница ли иска да бъде днешното българско общество, или има друг избор – хуманен и цивилизован? Сирийските бежанци ще ни помогнат да си отговорим честно на този въпрос.
www.24chasa.bg
