Предишният министър на културата Вежди Рашидов изпрати писмо до настоящия Петър Стоянович с копие до медиите. Поводът за него е “дискусията и появилите се намеци в публичното пространство, че България със своята вековна история и традиции няма достатъчно артефакти от културно-историческото наследство и съвременно изкуство, с които да запълни пространствата на бъдещия Национален музеен комплекс”.
Рашидов пише, че “с известно недоумение чета внушения, граничещи с липса на национална гордост, че няма какво да бъде поставено в бъдещия музей. Възможно е тези хора да имат своите политически цели, но нека не забравяме, че политиката е временна, а изкуството – вечно. И то стои над всички нас”.
Миналата седмица в интервю за БНТ Петър Стоянович обяви, че националният музеен комплекс, който все още няма официално име, но е известен в медийното пространство под названието Българския Лувър, дадено му временно от Вежди Рашидов, няма да бъде открит през лятото на 2013 г.
Очакванията бяха той да бъде готов през юли. Според настоящия министър на културата обаче проблемът идва не от неспазването на срокове от страна на строители, а от това, че няма какво да се изложи в него.
“Скоро ще дойде време да извадим прашасалите шедьоври от мазетата на галерии и музеи. Мястото им не е там, мястото им е пред очите на публиката и поколенията. Да заблестят тракийските златни съкровища, да покажем големите ни майстори, да дадем път на младите и да се гордеем с това, което ще оставим на децата си”, пише още Вежди Рашидов в писмото си.
Той допълва “още нещо, отново свързано с музейното дело. Когато поех Министерството на културата, европейските ни партньори смятаха един друг проект в тази област – а именно, проекта за ремонт на Музея за съвременно изкуство, за изключително “рисков”. Причината за това беше сериозното забавяне на сроковете за подготовка на проекта. Съществуваше реална опасност да бъдат изгубени тези средства, предвидени за изграждането на музейно пространство, каквото в столицата към този момент не съществуваше… Днес под ръководството на професионалистите от Националната художествена галерия този музей се радва на интереса на жителите и гостите на столицата.”
“Макар и нескромно” припомня още бившият министър столицата придоби множество музейни и културни пространства. “Не бих искал да ги изброявам, но стореното може да се види и пипне.”
Преди да припомни в края на писмото си, че за съвместните усилия, свързани с културата, е нужна приемственост, каквато по думите му той е приложил, като е стъпил на усилията на хората преди него, той отбелязва: “В областта на културата не трябва да има цветове, лични амбиции и съперничества. Това винаги е водило към регрес, а не към развитие и прогрес.”
Dnevnik
