ВЕНЦИ ВЕНКОВ
В БЛИЗО 20-милионния Истанбул има към 5000 джамии. Измежду тях са намерили място двайсетина християнски храма – арменски, гръцки, български, няколко синагоги.
На по-широката ни общественост са известни “Света София”, българската “Свети Стефан”, но има дори турска християнска православна църква в квартал Каракьой.
В двете части на града, събрал население колкото България, Гърция и Македония заедно, има около 500 гробища. От тях 70 са също християнски. Има даже едно за атеисти.
За последните 20 години не се е чуло някое от тези места да е било обект на хулиганска проява или вандалско посегателство. За пребити свещеници, сбивания, надраскани стени или счупени стъкла дори не може да се мисли. Просто не е възможно да се случи. Нещо повече, изселническата организация “Бултюрк” редовно чисти българското гробище в квартал Ферикьой. Последно оня ден преди Черешова задушница. Същите тези турци искаха да учат децата на цариградските българи на български, защото те знаели само турски, нищо че са потомци на българи.
Кметството в Шишли, където е Българската екзархия, по традиция ден преди Великден носи червени яйца на нашите хора там.
Затова турците не могат да разберат защо бием молещите се пред единствената джамия в София. Със сигурност и тях ги дразни нещо в нашите ритуали с камбаните или обикалянето на храмовете по Великден. Но си траят.
Причината е войнстващият национализъм или, накратко казано, омразата към турците. Не към циганите, към евреите или чернокожите. Само към турците.
Парадоксално, но ние не мразим никого от тях лично. Когато е за конкретни лица, проблем няма. Напротив, възхищаваме се на Кушадасъ и Анталия и на обслужването там. Гледаме в захлас турски сериали. Когато в Шумен стане дума за собственика на алуминиевия комбинат Фикрет Индже, всички казват, че такъв мениджър в региона няма и закъса ли някой за пари, първо при него бяга.
Но стане ли дума за Турция и турците – тогава става друго. Абе, турци, казва нашенецът и следва едно многозначително мълчание или свъсване на веждите. Не се и замисляме какво говорим вечер на децата си не за голямата геополитика, а за съседа Хасан, за продавачката Айше, за Мехмед, който ни носи млякото от село.
Как ги наричаме? По име ли или “оня рязан фес”? Българинът бил търпим към другите? Търпим е само към себе си. Свит в немотията и комплексите си, той ежедневно търси виновен за тъпото си съществуване и най-често го намира в по-слабия, или при тези, които са по-малко. Само най-бегъл поглед в интернет форумите показва докъде сме я докарали в отношението към турците.
Чудно е защо е така, след като през 80-те години имаше цял куп органи и организации, които ни възпитаваха в дух на интернационализъм. Що пари се изхарчиха за това да обичаме другите. Днес това поколение възпитава децата, които бият и трошат.
Случката пред софийската джамия няма да е последната, за съжаление. “Атака” не са страшни. По-страшна е другата атака, която тлее в хората. Тя рядко ще избие в погроми или сбивания. Но тя ще отгледа юмруци за атака. Не става дума нито за гражданска война, нито за радикален ислям. Постоянното взаимно подозрение ще продължи да ражда отделни агресивни изблици, ще ги има по стадиони, нощни улици, в училищата. И пак ще се връщаме в изходно положение на взаимна омраза. Иначе всичко ще е външно спокойно и пърхащи репортерки ще обикалят с микрофон из Делиормана да питат има ли тук радикален ислям и добре ли живеят българи и турци.
Ами добре живеят, няма да се колят, я.
Да се мисли, че в Турция няма националисти от типа на “Атака”, е наивно. Има ги и то много по-сърцати и с хъс. Просто Турция е много по-многообразна в своите градски роли от България. Имат и много повече кумири в своята имперска история. Много по-богати са, за да имат тайното си въоръжение.
Те мълчат, но до едно време. През 1985 г. по-възрастните помнят как Турция се надигна като един, за да помогне на своите братя в България, на които бяха сменени имената. Не се пожалиха нито пари, нито обществена енергия.
Щем-не щем, в България има към един милион души, които се определят като мюсюлмани. Няма как да ги изгоним. Затова ще трябва да се търпим. Ще имат новини на турски, ще се молят в джамиите, ще си обрязват децата, ще си празнуват байрамите, някои ще ходят забулени. Щом съдът преди 20 години е разрешил да има ДПС, ще търпим и тях.
Трябва много внимателно да дразним турците. Да се отнасяме с тях тук така, както очакваме те да го правят с нашите светини край Босфора. Защото за нова Босна никога не е късно.
24chasa.bg – 24 Часа
